Пролетната депресия

Пролетната депресия

 

Близо двадесетгодишната ми практика на психотерапевт непрекъснато ме среща с много хора, по различни въпроси и проблеми. Забелязал съм, че въпреки цялото многообразие типични за този, пролетния сезон са оплакванията от намалена енергия, физическа умора, депресивно настроение (понякога и съответни мисли). Вероятно всеки от нас е установил, че съществува реална връзка между времето навън и емоционалното ни състояние. Например когато е слънчево, ние усещаме оптимизъм и прилив на сили в тялото си за разлика от мрачните дни, които носят със себе си чувство на потиснатост, на сънливост и отпуснатост. Тази взаимовръзка е особено осезаема през отделните сезони, а също и за хората живеещи на различни ширини. Представата за тези населяващи южните държави (Италия, Португалия, Испания, Гърция, Кипър и др.) е, че те са по-темперантни, шумни и емоционални от живеещите на север, в Скандинавието (Швеция, Финландия, Норвегия и Исландия). Ако това е вярно, то по какъв начин светлината влияе на нашето настроение и какво можем да направим за да избегнем пролетната умора?

 

Докато зимата преминава, обичайно организмът ни изчерпва събраните запаси от витамини през пролетта и лятото и започва да изпитва недостиг поради отслабената (някъде дори липсваща) слънчева светлина. Имунната система също отслабва, понижава се количеството на редица хормони, сред които мелатонин имащ голямо значение за работата на мозъка. Поради факта, че в обкръжаващата среда е по-студено и по-тъмно отколкото в останалото време на годината, ние също така като, че ли по навик се чувстваме по сънливи и инстинктивно се настройваме за почивка. Активността и силата на ни стават по-ниски, движенията по-забавени. Нивото на серотонин също се потиска. Настъпват симптоми твърде сходни с тези при леката депресия – понижено е сексуалното желание, физическото тегло е склонно да се промени, паметта отслабва, концентрацията е затруднена, човек още със събуждането си може да чувства неясно безпокойство. В по-изразените варианти преобладават негативни емоции, чувства и мисли, а с времето при съпътстващи психиатрични състояния някои могат да бъдат предприети дори и суицидни опити. Според нечии предположения съществува директна връзка между алергиите (пролетните полени) и депресията и те могат да бъдат една от причините за възникването й.

 

В капана на депресията може неусетно да попадне всеки. Въпреки, че това понятие в неофициалния ни език най-често бива свързано с чувството на меланхолия или тъга, за да бъде поставена такава диагноза трябва да са налице определени психични и физически симптоми с които професионалистите са запознати. Депресиите биват различни видове (според причините, които ги пораждат; според начина и степента им на проявление и т. н.). Някои от по-известните са:

  • Ендогенна – резултат е от физиологично заболяване. В качеството на такива могат да бъдат: коронарни заболявания, рак, тежки черепно-мозъчни травми, намалена функция на щитовидната жлеза (хипотироидаза);
  • Психотична – представена е от психотични симптоми сред които дезориентация за време, място или собствена личност. Третира се като психиатрично заболяване;
  • Бърнаут (т. нар. „прегаряне“). Тук попадат най-вече хората, изпитващи трайна негативна нагласа по отношение на всичко, което ги свързва с работата им. В резултат на това те стават апатични (емоционално изчерпвани) и губят мотивацията си. Терминът е определен от американския психиатър Фрейденбърг през 1974, но се използва и до днес. Най-податливи са служителите, започващи работа с високо ниво на ентусиазъм;
  • Следродилна – (по последни данни на Британската здравна система от февруари 2016). Противно на масовите разбирания, от нея страдат и бащи макар и в не толкова много случаи (1 на 25, докато при майките това съотношение е 1 на 10). Причините за възникването й очевидно не са само физиологични. Тя е резултат от много фактори и следва да се разглежда със сериозността на всички останали видове;
  • Реактивна (психогенна) – настъпва като резултат от травмена случка или събитие. Подредени по сила, възможните причинители са следните (според изследване проведено в Щатите, в края на 20 в.): смърт на близък; временна раздяла с брачния партньор; тежко заболяване; уволнение от работа; затвор; бременност; нов член в семейството; промяна (положителна или не) на финансовото състояние; пенсиониране; сексуални разстройства; напускане на дома на син или дъщеря; промяна на служебните отговорности; промяна на житейските обстоятелства; смяна на местоживеенето; започване или завършване на училище; смяна на училището (за децата); промяна на условията на работа (продължителност, вид и др.); коледни и новогодишни празници; промяна на социалните активности; промяна на съвместните семейни дейности; почивка – ваканция или отпуск; дребни законови нарушения;
  • Сезонна – както показва и наименованието, този вид депресия започва и приключва в едно и също време на годината. Обичайно това е след отминаването на зимата;
  • Друго изследване показва че склонността към резки промени в настроението (типични за тинейджърите) би могла да се дължи и на производството на хормона алопрегнанолон;
  • Открита е и връзка между алергиите (пролетните полени) и депресията;
  • Заболяването може да настъпи и в резултат от хроничната употреба на алкохол или наркотици, имащи депресивно действие.

 

Когато човек е в депресия са налице определени когнитивни (мисловни) критерии. Той/тя могат да страдат от чувство за вина; да имат усещането че не правят нещо както трябва, че са наранили или обидили някого и т.н. Понякога в опитите си да се защитят от околните (поради това, че възприемат дадено поведение като насочено срещу тях), те могат да станат агресивни към околните. Това често е съвсем несъзнателен опит за защита от страна на човека в депресивно или тревожно състояние, с помощта на който те се опитват да съхранят нестабилния си отпреди „Аз“. Друга форма на такава защита е избягването на другите – самоизолирането. За жалост това като цяло задълбочава състоянието и рядко е от помощ. Ако се прибягва до антидепресанти, би следвало да помним, че те винаги имат странични ефекти и приемът им следва да става само след консултация със специалист.

Какво може да се направи?

Ефективните мерки, които можем да предприемем са следните: стремеж към поемане на повече чист въздух и светлина – излизане навън (разходки), отваряне на прозорците, спортни упражнения (дори и в лека форма), коригиране на менюто – поемане на богата на минерали и витамини храна, също Омега 3, зелен чай и други. Това което мога да препоръчам тук е една лека техника която би могла да бъде от полза за всеки принципно здрав човек и може да се практикува навсякъде, дори у дома. Тя наглед не е никак сложна, но ако се прави системно и редовно (веднъж или два пъти на ден) води до стабилни ефекти и е напълно достатъчна да се справи с пролетната потиснатост.

 

Техниката е следната:

Намерете спокойно и тихо място, на което можете да останете необезпокоявани поне за 15 – 20 минути. Можете да заемете най-удобната Ви поза, да отпуснете тялото и да затворите очи. След като успокоите дишането си, насочете вниманието си навътре – към мислите и усещанията които имате в момента. Опитайте се да се отпуснете максимално. След това започнете да произнасяте автосугестивната фраза: «Аз съм спокоен… Ръцете и краката ми са тежки и топли… Сърцето ми бие спокойно и ритмично… Дишам спокойно, дълбоко и равномерно и издишам… Слънчевият ми възел излъчва орпеделена топлина…»

Концентрирайте се в тези усещания за няколко минути. Важно е да вярвате истински в тях защото подсъзнанието ни се насища именно с мислите които имаме. На някакъв етап може да включите и визуализация на цветове, също и определени картини от живота си и конкретни взаимоотношения виждайки ги така както винаги сте искали да бъдат (съответно това ще направи процедурата малко по-дълга). Докато правите това визуализационно упражнение се отърсете от пречещите мисли, че това няма да стане; че е невъзможно и т.н. Не се борете с тях, просто ги оставете да си отиват. След като визуализацията стане достатъчно силна, продължете да вярвате в положителния образ задържайки го в мислите си за още няколко минути.

Завръщането в реалността става внимателно, без бързане. Когато сте готови отново да се върнете в ежедневието, упражнението приключва. Ще откриете, че вече имате енергия, с която да посрещнете всяко предизвикателство през остатъка от деня. Разбира се възможно е да е необходимо известно време за да започнете да чувствате траен ефект и промяна към по-добро. Работата с психиката е както и с тялото – изисква време.

 

Внимание: В някои случаи посоченото упражнение не може да замени консултацията със специалист. Давам го за да е от полза в общия случай, но ако нечие състояние е сериозно и предизвиква дискомфрот и тревога, то следва да се свържете с такъв. В днешно време съществуват много и различни видове специалисти, всеки ползващ своя професионални подход за да установи за каква клинична картина става въпрос и как да подходи към нея. Сред популярните съвременни методи са когнитивно-поведенческата терапия, хипнотерапията и много други.

 

При нужда от професионален съвет и информация можете да се свържете с мен чрез официалния ми уебсайт www.healthspirit.co.uk, канала ми в Youtube – https://www.youtube.com/channel/UC6TXnNeJmWLsaG5mlzZoAwA/videos?view_as=subscriber или на официалния ми Фейсбук профил – https://www.facebook.com/georgedimitrovpsychologist/.

Георги Димитров, психолог

Американската психологична асоциация

Британската хипнотерапевтична асоциация