24 май, 2020 г.

       Езикът е критично важен за да можем да изразим себе си. Да можем да уточним какво желаем и какво усещаме. Важен е и за да изясним евентуално възникнало недоразумение (когато разбира се всички страни искат това). Има нюанси в езика, които специалистите или други хора, освободени от предразсъдъци могат да доловят. Има и детайли носещи потенциално различен смисъл за участниците в комуникацията. Например когато някой каже: “Беше страхотно.” за един той ще означава означава среща със стар приятел, за друг – напоителна вечер с тежка маса, за трети – прекарано време с любимия човек. Недоразуменията възникват понеже нерядко смисълът, който влагаме в дадени понятия е различен и това е съвсем естествен факт. Той се дължи на житейския опит, на стремежите ни, на комуникативните умения – все различни фактори при всеки. Недоразуменията обаче се превръщат в проблеми, когато страните (могат да са две, но и повече) поради някакви свои причини не успяват – не могат (или не желаят) да проявят разбиране към другата гледна точка. Вместо това рязко заемат деструктивна позиция – сърдят се, възприемат ролята на жертва или стават директно враждебни. Думите са важни, защото когато човек не обръща внимание на това как се изразява, не мисли и за това как могат да бъдат възприети думите му. Това подсказва, че в момента той/тя забелязват единствено собствената си позиция, а за другата остават нечувствителни (слепи, глухи и т.н.). Обаче съществува и другия айтем – следва човек да е автентичен, искрен в максимална степен. Ако е изкуствен и говори по сценарий – това личи и обикновено не е добър знак.

       Стана дума днес и за осъзнатостта (доволно абстрактна дума)… Ще започна от малко по-далеч и ще поясня разбираемо, човешки, избягвайки където мога професионалните термини. Има хора които прилагат манипулации. Има ги в обществения живот, също и в социалните мрежи (най-вече Фейсбук). Под такива хора тук имам предвид такива, които в даден момент са решили да ползват околните за постигане на някакви свои лични цели. Те не ви уведомяват за тях, а умишлено ви заблуждават в нещо докато през това време се стремят към друго и вие сте необходима брънка в това. Примерите са много, както в политиката така и тук – хора с комплекси, неудовлетворени поради някакви причини от живота си, сърдити на света, на мъжете или на жените защото дълбоко в себе си не са постигнали това което смятат, че им се е полагало, хора изживяващи се като жертви (понякога доста враждебни) и други. Аз лично (не съм единствен) изпитвам органична нетърпимост към такива личности. Както и друг път съм казвал – не съм идеален и аз, но не мога и не искам да приемам за нормално човек да експлоатира (използва) други за собствени цели възползвайки се от добротата им, чувството им за отговорност или загриженост. Донякъде заради професията ми, а също и поради допълнителните ми интереси преди време както и вероятно поради изострената ми чувствителност често забелязвам подобни постове и изказвания (понякога несъзнателни, друг път с конкретни цели).

       Думата ми сега е за комуникацията помежду ни. Да, всеки сам си решава кого ще следва и в кого и какво ще вярва. Да, всеки сам прави изборите в живота си  и след като е пълнолетен Законът твърди, че може да носи отговорност за действията си и последиците от тях. Някой ще каже – да де, ама едно са изречени думи, друго са мислите ни, а поведението, действията – те могат да бъдат контролирани ако човек е внимателен. Тук обаче аз ще дам пример за обратното. Става дума за френския психиатър Шарко, който искал да демонстрира постхипнотично внушение пред свои студенти. Въвел една жена в хипноза и докато тя е била в това състояние й казал: “След като се събудиш от хипнозата ще отидеш до ъгъла на стаята където ще видиш чадър. Ще отидеш до него и ще го отвориш.” Съответно така и става. Шарко извежда жената от хипноза (всеки специалист знае, че извеждането от това състояние е не по-малко важно от въвеждането в него) и замълчава. Жената самостоятелно отива до ъгъла вижда чадъра и го отваря. В този момент Шарко я пита: “Защо отвори чадъра?”, на което жената отвръща: “Защото мисля, че скоро ще завали и исках да видя дали мога да го ползвам.” Случаят е истински, реален и го има описан в литературата.

       Друг специалист – Фройд обяснява, че когато човек иска подсъзнателно да направи нещо (в случая с Шарко пак имаме залегнало подсъзнателно внушение) той често го “облича” в (придава му) социално желателна окраска. Преди време една силно ревнива жена обясняваше как подслушвала незаконно съпруга си “от загриженост за да види дали не се е забъркал с нещо опасно”. Все едно ако се беше забъркал тя щеше да го спаси. Има хора които правят злини оправдавайки се (понякога до степен сами да повярват в това), че го правят за доброто на другия или пък на целия свят. Хитлер също е настоявал, че прочиства човечеството. Криминалните психолози знаят, че всеки психопат извършил тежко престъпление, срещу личността впоследствие развива цяла система от вярвания, че е бил прав/права. Това е автоматичен защитен механизъм на психиката ни, който цели да предпази съвестта от тежката мисъл, че човек е извършил нещо жестоко и нечовешко. Ако говорим за домашно насилие насилниците далеч не винаги са само мъжете и всеки сериозен професионалист ще го потвърди. Аз лично съм работил и с жени извършили убийства. Някои от тях си спомням съвсем ясно други вероятно съм забравил. Насилието разбира се няма нито възраст, нито пол. То не е привилегия на определена социална прослойка, властови статус или пък насилниците имат определени физически белези. Със сигурност обаче можем да кажем, че то е признак на патология.

       Патология е да си егоист, да смяташ, че другите са ти длъжни с нещо или да считаш, че единствено твоята гледна точка е вярна и трябва да я налагаш на всяка цена. Колкото и абсурдно да звучи, срещал съм интелигентни хора, които пред себе си са оправдавали кражбите и измамите си с разбирането, че както и в джунглите важи правилото на естествения подбор. Да, де, ама нали ние все пак сме хора, а не животни? Ако няма правила помежду ни, етика, морал, нали бихме се разпаднали като общество? За това такива индивиди обаче не мислят защото за тях е важно да трупат.

       Иначе темата за доверието е една друга, голяма тема. Има го навсякъде около нас макар и не винаги да се проявява видимо, в съзнателна форма. Доверие е когато от магазина си купим хляб или друг хранителен продукт и вярваме, че не е опасен за здравето ни. Доверие е, че когато се качим в превозното средство то ще е изправно, горивото му – подходящо (произведено от други хора), частите му също. Доверие в обществото ни е, че няма да избухне бомба на нашата улица, че стоматологът знае какво да прави със зъба ни… Доверие е, че в детската градина или училището детето ни ще получи адекватно отношение. Доверие е, че когато си купуваме лекарство от аптеката, то ще бъде такова каквото трябва и т.н. и т.н.

       По отношение съзнателната злоупотреба. Има приложни прийоми и цели съвременни науки които се занимават именно с това – как да накараме някого (с голяма степен на вероятност) да направи дадено нещо. Сред тях са, както знаем – чувството за вина, демонстрацията на самоувереност и, че „не ни пука“, всяването на страх в другия, познанствата с властови фигури и други. Сред науките са, както много сме чували – НЛП и други. Наскоро отбелязах, че например боравенето с морални категории е техника стара, навярно колкото света. Ето ви примери: „Не на корупцията и шуробаджанащината! **** е корумпиран! Той е некадърник!“ съответно ще се намерят поне няколко човека които да подкрепят това, защото – да, те са против корупцията и шуробаджанащината, не го харесват или просто му завиждат. Друг пример: „Отстоявай себе си! Не прави жертви с душата си!“ т.е. карай я както си знаеш, за другите да не ти пука, дори и да са ти близки, а в този свят има достатъчно егоисти строящи стени, а не мостове. Истината е точно такава. Мога да ви направя всякакъв лозунг – красив и истинно звучащ. Какво обаче се крие зад него… именно за това ми е мисълта тук.

       Сещам се за една личност която по едно време беше наредила много фенове, стотици на стената си и тънеше в някакво блажено самодоволство, че е високо уважавана и прозряла някакви вечно забулени тайни личност. Механизмът беше прост. Отваряш Гугъл и пишеш абстрактно съществително по свое усмотрение. Примерно: „Любов“. Излизат десетки хиляди резултати съдържащи мъдри мисли, разсъждения и коментари свързани с думата. Маркираш някое от тях (наистина няма значение кое точно) и го пускаш на стената си във Фейсбук. Следват коментари, разсъждения и … аплаузи. Ако някой нещо се заяде или задава неудобни въпроси, можеш лесно да го отстраниш. После пишеш друга дума. Примерно: „Приятелство“. Следват други резултати и така продължаваш нататък. Профилът ти се развива, ти си велик и те заобикалят последователи. Някой ти пише на лични съобщения ти морализателстваш, даваш “компетентни” съвети как да се оправят нечии отношения и вярваш, че си дълбоко осъзнат, а това е … тежка заблуда. Познавам такива хора, чиито личен живот е хаотичен, завладян от разруха (дял за това имат самите те), с неясни и незавършени семейни отношения, но в същото време търсещи (и съответно намиращи си) любовници (често и във ФБ) към които предявяват космически претенции изпълнени с прокрадващи се обвинения за тяхната собствена несполука. В същото време обаче все така кухо и ненужно подрънкващи като онези, бойковите мисирки цитират от време на време по някоя нова за тях, но все така чужда мисъл за да си “напомнят”, че са велики, а е казано простичко и ясно: “Не прелюбодействай!”

       Такива хора понякога говорят за Бог, за вяра, за източни философии, какво ли не. Самите те обаче не са прекарали и час в тренировъчна зала. И дано сме критични защото не малко личности съм виждал да се подлъгват с такива трикове. Иначе ако се правя на мъдър и целя внимание ето ви пак примери (за любовта, че е значима тема и по-лесно привлича):

  • „Любовта е всичко на света, без нея сме загубени!“;
  • „Любовта е най-противоречивото чувство което човек може да изживее.“;
  • „Влюбеният човек е тъжен, защото любовта е тъга.“;
  • „Любовта е най-радостното нещо на този свят.“

Тези четири примера си измислих току що. Всички звучат мъдро нали?

Достатъчно за такива екземпляри. По отношение научните трудове в родната ни татковина, там е друга идилия. Крадат се материали от други хора, студенти пишат статии на даден капацитет, който дори не си прави труда да ги включи като съавтори, но пък не пропуска да извлича дивиденти от това… Представяния в медии, вестници, по телевизия… Истина ви казвам, хора с напомпани Его-та… с лопата да ги ринеш – те са навсякъде покрай нас. Някои от тях, казано на духовен език отдавна са продали душите си заради алчността си да имат още и още и … още. Продали са ги, а връщането от там е трудно (все пак не е невъзможно)… докато човек е жив, казват има надежда. Следват ги слепци. Вървят напред в тъмата… хихикат си и се забавляват, плюят по нарочени цели (подадени от “лидера”) и не ги интересува накъде вървят. Участват в схеми поради криворазбрана лоялност оставяйки се друг да се разпорежда с възприятията и мислите им. Чувал съм директни изказвания: „Да изглеждам богата е важно, така вдъхвам доверие и изглеждам успешна.“ и други… Аз питам – в чии очи? Само, че такива индивиди не обичат да им се задават такива въпроси. Те изпитват безпокойство от тях защото те им напомнят, че грешат. Тънката маска от непукизъм и стремеж да изглеждат идеални се напуква. Не са свикнали някой да ги вижда в дълбочина. Вероятно ще ви намразят, а може да ви превърнат и в свой враг. Вие ги дразните защото вашата природа е да разбирате. Обикновено те прекъсват контакта с вас именно поради нетърпимостта си към други гледни точки. На психологичен език това е т. нар. “когнитивна вкаменелост”.

Да дам и хубави примери. Познавам хора, истински специалисти в техните области. Нямам съмнения за морала и професионализма им, познавам ги от десетилетия. Те са пропити с мъдрост, човещина и за мен са високо ерудирани. Те ще признаят собствена грешка, ще разговаряте с тях леко и свободно, ще се почувствате разбрани. Ще изглежда, че просто сте си говорили, но след такава среща вие сте обогатени и усещате това.

За тези хора няма да чуете по медиите. И не защото са пренебрегнати и недооценени – не. На тях не им е нужно да изпитват суета, считат това за товар който е безсмислен. Аз съм бил в медиите и потвърждавам това. Популярните личности, които познавате от там често имат съвсем друга проява в реалността. Виждате например блага женица, говореща спокойно, с премерено поведение, без излишни жестове. Навън обаче, по улицата – крещене, закани по случайни граждани защото са пресекли пътя й. Зад кулисите тече един добре режисиран театър, но разликата е, че интервюираният знае как да се възползва от него навън осланяйки се на медийния си образ и известността. Те затова и отиват там такава е целта. Спомням си веднъж, след едно предаване преди да напусна сградата се заговорихме с екипа. За мен психологията е интересна тема и все още ми е любопитна. Имаше непосредствени, искрени въпроси. Говорихме съвсем естествено и леко. Някой попита нещо, аз отвърнах каквото ми хрумна… Ясно си спомням удивлението което се изписа на нечии лица. Направи ми силно впечатление и ето, че съм запомнил този момент. Тогава си помислих, че явно често идват някакви „важни особи“ там, някакви по моему парвенюта, които с присъствието си предизвикват изкуствено и едва ли не раболепно поведение. Загубил ли си човещината и здравомислието си, опиянил/а ли си се… заминал/а си, брато. J

Посланията които дочуваме днес са нашите утрешни мисли, а по-нататък се превръщат и в наше поведение и накрая в начин на живот. Аз предпочитам живот, който сам съм си избрал. Той не е за сметка на никого. И нека всеки сам избира своя, а ако е обвързан с нечий друг живот да е максимално щадящ към него. Лозунгите, думите на тези, които ни заобикалят, техните виждания за нещата и отношението им към нас самите ни влияят силно макар и често неусетно. Те са свързани с настроението ни, с това как се чувстваме, какъв е мирогледът ни, целите които си поставяме, самооценката ни, вярванията ни. Колкото са по-близки хората, толкова по-силно влияние имат върху нас, така че нека ги подбираме внимателно. Или ако вече някога сме ги подбрали да правим всичко възможно да живеем заедно добре, а не да засилваме неразбориите си. Виждал съм тези неща много пъти в работата си, както понякога и в живота извън нея. Разбрал съм, че в чугунени глави трудно прониква нова информация и гледам моята да не е такава. Мисля, че като цяло успявам. :-)  Това малко за да разсея мрачните мисли. Иначе – всеки специалист ще потвърди силата на подсъзнанието ни, а то както е известно е безритично и в определени моменти лесно възприема съзнателни и несъзнателни внушения. Знаете, чували сте за различни фактори които улесняват този процес. Всеки човек има подсъзнание (не съществува такъв без него) и би следвало да сме така внимателни към него така както към храната, с която храним тялото си.

Честит 24ти май!

24.05.2020 г.

Please follow and like us: