Автор: Георги Димитров, психолог – Американската психологична асоциация и Британското психологично дружество
Хората с аутизъм най-често биват описвани като странни, мечтатели и романтици, нестандартни, свръх интелигентни, талантливи, невписващи се в нашия свят или просто като чудаци. Те са напълно доволни от собствената си компания и не усещат нужда да си говорят с други. Нещо повече – когато се наложи все пак да разговарят, правят го с усилие и нерядко с някакъв вид говорно нарушение. Според някои те са високо интелигентни, според други – прекалено наивни и уязвими, но в крайна сметка – неразбрани от околните, в това число често и от близките си. И преди читателите да избързат да разпознаят себе си, нека видим какво всъщност представлява аутизмът и защо е добре да имаме някаква представа за него?
В миналото хората с аутизъм са били непонятни, трудно (да не кажа невъзможно) е било за обществото да почувства вътрешния им свят, да види на какво се дължи тяхното поведение, да ги приеме и да им позволи да бъдат част от него. Поради това, че особени физически белези отсъстват и заболяването не е видимо, децата са били възприемани най-вече като непослушни и палави. Тази нагласа все пак се променя през 40те години на миналия век, когато двама независими един от друг учени – американският психиатър Лио Канър и австрийският педиатър Ханс Аспергер се заемат със задачата да разберат какво се крие зад него. Насочват се към наименованието поради корена „Аутос“, което в превод от гръцки е „съществуване сам за себе си“. Двамата установяват, че аутизмът сам по себе си представлява генерализирано разстройство на развитието и най-вече на когнитивните функции. Не може да се говори за точна и ясна диагноза, а за спектър от различни състояния, които въпреки приликите, имат и някои разлики помежду си. Когато специалистите споменават което и да е състояние от групата на аутичния спектър те имат предвид, че е нарушена т.нар. аутистична триада. Тя включва три елемента – социално общуване, взаимодействие и повтарящо се поведение. Когато са нарушени само два от тези елементи говорим за атипичен аутизъм. Детският аутизъм и Синдромът на Аспергер (наричан още високо функционален аутизъм) са сред останалите видове.
Причините, които са в основата на развиването на разстройства от аутичния спектър са все още неизяснени. Те са включени в актуалната към момента Десета ревизия на Международния класификатор на болестите под код F-84. Много организации по света, включително Дивизия 33 от Американската психологична асоциация имат за предмет неговото изучаване. Симптомите на аутизма започват да се проявяват още при най-малките, преди навършване на третата им година и те са основание на съответните специалисти да поставят правилната диагноза. За техните близки грижата става още по-голямо предизвикателство и въпреки, че околните – служителите в детските градини и училищата, познатите и съседите им виждат някакви особености, близките често не желаят да ги информират за състоянието на детето им. Самото то може на моменти да бъде силно раздразнително или пък уморено поради допълнителното наличие на сензорно разстройство, да бъде неспокойно и да му е трудно да се съсредоточи в час, може да са налице признати на забавено речево развитие, дислексия, диспраксия и епилепсия, може да има нужда от непрекъснато присъствие на близък. То се затруднява с разбирането на абстрактни понятия, непонятни за него са емоциите на другите и трудно следва правилата и нормите. Когато порастнат е вероятно да останат саможиви и вглъбени в заниманията си до степен на обсесии и педантизъм. При някои (но не всички) се проявява т. нар. „Савант“ – синдром, който се изразява в развиване на изключителни способности в дадена област или области.
Обществото ни познава наистина знаменити личности – представители на аутизма. Твърди се, че сред тях са Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Волфганг Амадеус Моцарт, Исак Нютон, актрисата Дарил Хана, Стивън Спилбърг, Джим Кери и много други. Също така и авторите – Лидия Браун, Касейрин Лопес, Ноеми Мартинес, Натан Спуун, Алеф Антман – Милс, Робин Еймъс. Детски автори: Колин Елдред – Кохен, Дариус Браун, Гретчен Лири, Бенджамин Келог, Флорида Френц. Фантастика за подрастващи: Корин Дювис, Рей Диас. Мемоари и наръчници със съвети: Анлър Данвин, Хейли Мос, Ема Далмейн, Джен Бърч, Люсу Блакмен, Дженифър Фан, Джунила Герланд, Темпъл Грандин, Алисън Хейл, Нита Джаксън, Терес Джолифи, Уенди Лолсън, Мери Нюпърт, Джоана Лимбърг, Емили Дикинсън, Джон Елдър Робинсън
Според статистиката, броят на хората при които се среща състояние на аутизм непрекъснато расте. Ако преди около 40 години, през 1978 г. техният брой е бил около 4 на 10 000 (0.04 %), то към момента те са около 1% от населението. Срещат се при всички общества и култури и момчетата сред тях са около четири пъти повече отколкото момичетата. Определен е и всяка година отбелязване световен ден за информираност за аутизма – втори април. Все още специалистите изказват различни предположения за това каква е причината за възникването, каква е динамиката му и защо броят на аутистите нараства. Наскоро екип от американски учени издигна тезата, че е възможно с напредването на възрастта аутизмът да отминава, възприемайки обаче нови форми. Това, което можем да кажем със сигурност е, че търпението, грижата и разбирането, желанието да се помогне както от страна на близките така и на специалистите е в състояние да смекчи много от симптомите. Не бива строго да съдим другите – познати и непознати поради това, че в някои ситуации не реагират както на нас ни се иска, или както смятаме, че бихме постъпили ние самите. Колкото и да си приличаме понякога, ние сме и толкова различни – разнообразни са спомените ни, житейския ни опит, разбиранията и целините ни, усещанията и чувствата. Едно от нещата, които ни отличава толкова силно от другите живи същества на планетата са именно социалните умения – способността ни да общуваме с другите, да ги разбираме и усещаме, способността ни да обичаме. Именно това ни прави … хора.