Digital Therapy For Insomnia Shows How Technology Can Be Harnessed To Improve Sleep And Mental Health

By guest blogger Jack Barton

Technology and screens are supposedly the enemy of health. They ruin our sleepmental health and we’re slaves to their constant need for attention. At least that’s what seems to be the consensus in the news. However, the reality is much more two-sided. In fact, a new study demonstrates that our blue light emitting devices can be a force for good — by providing a novel way to deliver mental health interventions.

Problems with sleep, such as insomnia, have been shown to be associated with mental health difficulties such as depression. Although long recognised as a symptom of depression, there is growing recognition that sleep problems can also emerge before episodes of depression, but it’s currently unclear whether improving sleep is protective against developing depression later on.

recent clinical trial in Sleep by Philip Cheng and colleagues at Henry Ford Health System and the University of Oxford explored just this. They looked at whether using an established digital intervention for insomnia would not only reduce depressive symptoms but also reduce the risk of someone developing depression.

The researchers recruited individuals with insomnia and gave them one of two interventions. One group received a digital version of cognitive behavioural therapy for insomnia (dCBTi) that has already been shown to be effective in improving sleep. Specifically, dCBTi involves teaching patients techniques to positively change behaviours (e.g. avoiding naps) and thoughts (e.g. avoiding effortful attempts to sleep) to break the cycle of poor sleep. Participants had access to online modules covering these techniques for 12 weeks during which their progress was guided by a fully automated “virtual therapist”. By contrast, a control group were simply given access to online sleep education including information on good sleep hygiene (e.g. how to create a bedroom optimised for sleep) and the effects of poor sleep on health via weekly emails.

A year later, the team found that those in the dCBTi group reported reduced depressive symptoms, and had a greater chance of showing remission of pre-existing depression, compared to the control group. Importantly, they also found that those who had minimal to no depressive symptoms at baseline were 50% less likely to develop depression at follow-up if they received dCBTi. Participants whose insomnia improved were most likely to show this protective effect, suggesting that improving sleep can reduce the number of people who go to experience depressive symptoms.

This isn’t the first study to highlight the importance of early intervention in sleep disturbances for mental health. A study conducted in 2018 showed that improving insomnia symptoms in an otherwise healthy student population was able to reduce the symptoms of depression, anxiety and psychosis.

Digital interventions are a growing area in mental health as a way to monitor and treat symptoms and to identify triggers for relapses. Such research not only supports the role of technology in mental healthcare but also supports its use to easily and effectively help reduce sleep disturbances like insomnia.

However, one of the big issues with digital interventions is ensuring individuals complete the course. The number of people dropping out of such interventions is notoriously high. For example, in Cheng and colleagues’ study under half of those randomised to the digital intervention for sleep completed the course and many did not even complete the first session. A therapy, no matter how effective, is only useful if people engage in it. This is a clear hurdle that researchers need to tackle in order to fully realise what technology has to offer.

Nonetheless, it’s encouraging to see that treating sleep can help reduce the risk that some people will develop depression. Given the poor state of the nation’s sleep, it’s perhaps something we can all be mindful of. Despite the broad-brush that screen-use and technology are smeared with when it comes to our sleep and health, it looks as they may not be the enemy. Well, as long as we don’t keep refreshing Twitter before bed anyway…

– Depression prevention via digital cognitive behavioral therapy for insomnia: a randomized controlled trial

Post written by Dr Jack Barton (@Jack_bartonUK) for BPS Research Digest. Jack is a freelance science writer based in Manchester, UK, whose research focuses on understanding the link between sleep and mental health.

At Research Digest we’re proud to showcase the expertise and writing talent of our community. Click here for more about our guest posts.

 

Quoted from https://digest.bps.org.uk/2019/10/10/digital-therapy-for-insomnia-shows-how-technology-can-be-harnessed-to-improve-sleep-and-mental-health/?fbclid=IwAR3Z3cp6Q6hcVUBnGnB_pJOc-3kCrajalp5Un9SU8nkr5UKqmb29JnTBH_c

АУТИЗМЪТ

Автор: Георги Димитров, психолог – Американската психологична асоциация и Британското психологично дружество

Хората с аутизъм най-често биват описвани като странни, мечтатели и романтици, нестандартни, свръх интелигентни, талантливи, невписващи се в нашия свят или просто като чудаци. Те са напълно доволни от собствената си компания и не усещат нужда да си говорят с други. Нещо повече – когато се наложи все пак да разговарят, правят го с усилие и нерядко с някакъв вид говорно нарушение. Според някои те са високо интелигентни, според други – прекалено наивни и уязвими, но в крайна сметка – неразбрани от околните, в това число често и от близките си. И преди читателите да избързат да разпознаят себе си, нека видим какво всъщност представлява аутизмът и защо е добре да имаме някаква представа за него?

В миналото хората с аутизъм са били непонятни, трудно (да не кажа невъзможно) е било за обществото да почувства вътрешния им свят, да види на какво се дължи тяхното поведение, да ги приеме и да им позволи да бъдат част от него. Поради това, че особени физически белези отсъстват и заболяването не е видимо, децата са били възприемани най-вече като непослушни и палави. Тази нагласа все пак се променя през 40те години на миналия век, когато двама независими един от друг учени – американският психиатър Лио Канър и австрийският педиатър Ханс Аспергер се заемат със задачата да разберат какво се крие зад него. Насочват се към наименованието поради корена „Аутос“, което в превод от гръцки е „съществуване сам за себе си“. Двамата установяват, че аутизмът сам по себе си представлява генерализирано разстройство на развитието и най-вече на когнитивните функции. Не може да се говори за точна и ясна диагноза, а за спектър от различни състояния, които въпреки приликите, имат и някои разлики помежду си. Когато специалистите споменават което и да е състояние от групата на аутичния спектър те имат предвид, че е нарушена т.нар. аутистична триада. Тя включва три елемента – социално общуване, взаимодействие и повтарящо се поведение. Когато са нарушени само два от тези елементи говорим за атипичен аутизъм. Детският аутизъм и Синдромът на Аспергер (наричан още високо функционален аутизъм) са сред останалите видове.

Причините, които са в основата на развиването на разстройства от аутичния спектър са все още неизяснени. Те са включени в актуалната към момента Десета ревизия на Международния класификатор на болестите под код F-84. Много организации по света, включително Дивизия 33 от Американската психологична асоциация имат за предмет неговото изучаване. Симптомите на аутизма започват да се проявяват още при най-малките, преди навършване на третата им година и те са основание на съответните специалисти да поставят правилната диагноза. За техните близки грижата става още по-голямо предизвикателство и въпреки, че околните – служителите в детските градини и училищата, познатите и съседите им виждат някакви особености, близките често не желаят да ги информират за състоянието на детето им. Самото то може на моменти да бъде силно раздразнително или пък уморено поради допълнителното наличие на сензорно разстройство, да бъде неспокойно и да му е трудно да се съсредоточи в час, може да са налице признати на забавено речево развитие, дислексия, диспраксия и епилепсия, може да има нужда от непрекъснато присъствие на близък. То се затруднява с разбирането на абстрактни понятия, непонятни за него са емоциите на другите и трудно следва правилата и нормите. Когато порастнат е вероятно да останат саможиви и вглъбени в заниманията си до степен на обсесии и педантизъм. При някои (но не всички) се проявява т. нар. „Савант“ – синдром, който се изразява в развиване на изключителни способности в дадена област или области.

Обществото ни познава наистина знаменити личности – представители на аутизма. Твърди се, че сред тях са Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Волфганг Амадеус Моцарт, Исак Нютон, актрисата Дарил Хана, Стивън Спилбърг, Джим Кери и много други. Също така и авторите – Лидия Браун, Касейрин Лопес, Ноеми Мартинес, Натан Спуун, Алеф Антман – Милс, Робин Еймъс. Детски автори: Колин Елдред – Кохен, Дариус Браун, Гретчен Лири, Бенджамин Келог, Флорида Френц. Фантастика за подрастващи: Корин Дювис, Рей Диас. Мемоари и наръчници със съвети: Анлър Данвин, Хейли Мос, Ема Далмейн, Джен Бърч, Люсу Блакмен, Дженифър Фан, Джунила Герланд, Темпъл Грандин, Алисън Хейл, Нита Джаксън, Терес Джолифи, Уенди Лолсън, Мери Нюпърт, Джоана Лимбърг, Емили Дикинсън, Джон Елдър Робинсън

Според статистиката, броят на хората при които се среща състояние на аутизм непрекъснато расте. Ако преди около 40 години, през 1978 г. техният брой е бил около 4 на 10 000 (0.04 %), то към момента те са около 1% от населението. Срещат се при всички общества и култури и момчетата сред тях са около четири пъти повече отколкото момичетата. Определен е и всяка година отбелязване световен ден за информираност за аутизма – втори април. Все още специалистите изказват различни предположения за това каква е причината за възникването, каква е динамиката му и защо броят на аутистите нараства. Наскоро екип от американски учени издигна тезата, че е възможно с напредването на възрастта аутизмът да отминава, възприемайки обаче нови форми. Това, което можем да кажем със сигурност е, че търпението, грижата и разбирането, желанието да се помогне както от страна на близките така и на специалистите е в състояние да смекчи много от симптомите. Не бива строго да съдим другите – познати и непознати поради това, че в някои ситуации не реагират както на нас ни се иска, или както смятаме, че бихме постъпили ние самите. Колкото и да си приличаме понякога, ние сме и толкова различни – разнообразни са спомените ни, житейския ни опит, разбиранията и целините ни, усещанията и чувствата. Едно от нещата, които ни отличава толкова силно от другите живи същества на планетата са именно социалните умения – способността ни да общуваме с другите, да ги разбираме и усещаме, способността ни да обичаме. Именно това ни прави … хора.